Да се завърнеш...
„Да се завърнеш в бащината къща, когато гроздето във вино се превръща“
Тези думи винаги са ме дърпали към дома. Е в бащината ми къща не се прави вино, вадят се карофи, но и това си ми е мило и родно.
И така след шест години прекарани във Варна за съвсем кратко време събрах багажа и се върнах в Смолян. На много хора моето решение се струва налудничево. „Та повечето хора напускат малкия и отваат в големия град.“ Дали за да търсят изява, реализация, повече пари или нещо друго, но това е реалността за последните 18 години. А аз? Аз направих точно обратното.
Народът си го е казал: „Камъкът тежи на мястото си“, а моето място с всеки изминал ден все по-силно ставаше родния град. А и смятам, че и знанията, които съм натрупал през тези години ще са полезни за малкия град. Надявам се.
Ами сега? Сега няколко дни почивка в дома. След това ще търся работа. А защо оставих работата и шансовете за реализиация в големия град? Не оставих тях. Оставих ежедневното напрежение, стреса, мръсотията, шума, забързаното ежедневие. Смятам, че само този, който не иска да работи няма да си намери работа, та дори и в град като Смолян. Че всъщност какво му е? Така че това не ме плаши. А тук? Тук е спокойно, тихо, чисто и зелено, точно както си го спомням. Хората са си същите добри, гостоприемни и услужливи. Елате в Родопите, ще видите. Който не ми вярва да провери.
И не на последно място приятелите от Варна. Всички ще ми липсвате страшно много. Но не тъжете, нали сме живи и здрави. Ще се виждаме, ще се чуваме. Това не е сбогом.
Блогът ми без таблици :-)
Първите ми стъпки в mason
Имам и RSS :)
Като за начало
Очаквайте скоро и коментари, но на тозои етап ще ви оставя безмълвни
И на мен дори цялото нещо ми изглежда малко "постно", но мисля, че се справих и че като за начинаещ "писач" е добре